Хасковска област е една от най-големите на територията на Южна България, а Любимец е община на територията на същата тази област. В нея е разположено село Йерусалимово, чиито връзки с популярния еврейски град са видни и доказани в миналото. Неслучайно единствената покрита с асфалт улица тук се нарича Палестина, а един от извънселските обекти е построен благодарение на събрани палестински дарения. В случая става въпрос за чешма, а иначе останки и наличие на живот има още от времето на Римската империя. Българското средновековие също е добре застъпено, като местността Хисаря заедно с още две са категорично доказателство за това. Счита се, че селото е застроено на сегашното си място в годините на осемнадесетото столетие, като тогава името му буквално означава „намерено село“. Булданкьой после се прекръства от османците на Хаджикьой, защото те го считат за хаджийско село. Всъщност Митьо Колев и Жельо Тенев правят посещение на Божи гроб и стават хаджии.
В Йерусалимово има православна църква с името Свети Великомъченик Димитрий, която се явява една от най-старите за цялата околия. Населеното място носи сегашното си име от 1906-та година, а няма точни данни кога точно възниква православната църковна постройка. През 1837-ма година обаче на нея ѝ е направено официално освещаване от духовник от гръцки произход. И към днешна дата храмът не е преставал да функционира и да посреща хората на големи християнски празници или в случаите, когато просто искат да отправят молитва към Бога. Димитър Георгиев Колев е важна личност с оглед развитието на храма. По-конкретно през 1994-та година той организира среща с Колю – Маневия род. По професия инициаторът на събитието е учител, тоест важен обществен деец за местните хора. Благодарение на тази среща успяват да се наберат дарения в полза на храма и с тях се постига пълното му изографисване. Не по-малко значимо е едно друго събитие, случило се през 2000-та година. Тогава по повод юбилейното отбелязване от рождението на Христос, се издига християнски кръст. Точната дата е 20-ти декември, а много и най-различни хора се включват в инициативата. Сред тях на първо място е тогавашният кметски наместник и църковното настоятелство.
Но за кръста в Йерусалимово помагат и някои местни жители, така че е обща заслугата за развитието на храма през годините. Правнукът на Хаджи Митьо лично се заема с изработката и поставянето на кръста – неговото име е Кънчо Желязков. За местните жители едва ли има съмнение символичното значение на кръста. Това е още един начин да се подчертае силната връзка на селото с Йерусалим, а едновременно с това за хората е важно да се запазят и утвърдят християнските ценности като милосърдие и прошка. Също така любовта и разбирателството между отделните народи е друг основен принцип, застъпен в християнската религия. За да се придаде още по-голяма тежест на кръста и да изпъкне като обвързващо звено между хората от селото, му е направено освещаване. С тази задача се заема и успява да я изпълни на ниво митрополит Галактион, който е представител на църквите в Стара Загора и е наричан Негово високопреосвещенство.
